Изгодни почивки и екскурзии в България и чужбина.
Доверете се на нашия опит в туристическия бранш.

Пътепис: Ирландия - страната на 45-те нюанса на зеленото!

Ирландия | Пътешествия | Пътепис | Екскурзия | Почивка


Ирландия - страната на 45-те нюанса на зеленото! Страната на свети Патрик, детелинката и уискито! Страната на пъбовете и ирландската музика!

Допреди 20 години сравнително бедна страна на капиталистическа Европа, Ирландия се превърна във водеща икономика, един малък европейски “дракон” с най-висока средна заплата. През 2009 г. поработих в столицата на Ирландия, Дъблин няколко месеца. Сигурно ви е интересно как е в Дъблин през пролетта на 2009?

Когато кацахме беше късна нощ. Светлините на града бяха едно голямо електрическо море и аз си помислих, че прелитаме над Лондон. Но когато самолетът започна да маневрира, разбрах, че съм се заблудил.

Дъблин, в голямата си част, е една спалня. Практиката да се живее в къщи е способствало градът да се разрастне на ширина с десетки километри. Жилищата им са предимно къщи, повечето еднофамилни, на един или два етажа. Пред всяка къща има оформена китна, къде скромна, къде не, градинка с по две или три коли в нея. Къщите често са слепени една до друга, но зад тях имат заден двор, който оформят по свой вкус. Няма квартал без парк или игрище, а често има и само полянки с дървета да играят децата. Колелета и играчки често има разпръснати навсякъде в двора или около къщите. Чадърите им са си до вратата отвън. Повечето нямат пощенска кутия, а само отвор с капаче на входната врата. Който е ходил в Англия знае - там всичко е в английските традиции. Или не всичко. По центъра има доста големи молове или шопинг центрове, както им казват. Някои от тях са огромни и на няколко етажа. Два три от тях дори имат изходи на различни улици. В един от тях предлагха свободен интернет до тоалетните в нещо, като отделни местенца за сядане с монитор и клавиатура и мишка. Сядаш и браузърът ти е отворен, няма десктоп, няма нищо друго. Хората са учтиви, търпеливи и скромни. Повечето нямат никакъв вкус към обличането или не държат на това. Парковете им са почистени и асфалтирани и често ходят на крос или просто ей така - на тревата.

Майките, които по принцип не работят след като изпратят децата си на училище, обикновено с кола, се събират по две по три и отиват по парковете да тичат или само ходене. То е едно малко смешно – много си махат ръцете, като маршировка, сякаш искат да ги откъснат. Навярно от телевизията им го внушават, не знам. Ама какви запазени бабки има. Има много жени шофьорки и са много отракани, а колко баби миткат с коли по града - не е за разправяне. И сигурно кормуват от млади, няма как да е иначе.

Времето – много променливо! Пролет беше и през април беше все ту грейне, ту завали, ако духа ще е слънчево, щото издухва облаците. Ако грее напича, но може да завали и после пак да изсуши. Дъждът е чест, но обикновено е като слаб ръмеж и някак му свикваш, дори не го забелязваш. Тук, като завали, никой не се разбягва, а си продължават да си ходят, даже си спортуват или колоездят. Някои са дори по къс ръкав. Гръмотевици не съм видял да има. Всичко е подредено, указано, маркирано и поддържано. Няма място в града, което да е занемарено. Маркировката по улиците, тъй като кормувах постоянно и наблюдавах, е перфектна.

Те знаят, че ще има хора, които ще се объркат при ляво движение, и затова са маркирали и написали по асфалта всичко необходимо. Има на него до тротоара дори надпис погледни надясно за пресичащите пешеходци.

Сега вече и у нас има много от тези неща, понаучихме се покрай усвояването на еврофондовете и ние. Но тогава това бяха невиждани благинки.

Центърът на Дъблин не е голям и може да се обхожда пешком. На южния бряг на реката, която пресича града на две, има обособен район с пъбове, наречен Темпъл бар. На името на култовия бар там. Малките тихи улички са пълни с хора, улични музиканти и просто релаксиращи. Отвсякъде се носи мирис на кафе, макиато и тежък дим на пури, примесен с аромат на уиски. Надвечер атмосферата е чудесна, чувстваш се напълно свободен и спокоен.

Всички са усмихнати и отзивчиви, няма какво да делите - абсолютен мир. В града учат и живеят огромно количество студенти от цял свят. Вървиш и слушаш всякаква реч, език след език - на малки групички.

Поради естеството на движение, а и спортните навици на хората, колоезденето е масово. За колоездачите на всяка улица си има специална червена лента до тротоара и от двете страни на пътя за тях и нямаш право да я настъпваш с колата. Даже на едно място видях, че имаше осова линия за двупосочно движение за колоездачите. Там за първи път срещнах тази практика да се поставят бронзови скулптури по тротоарите и пейките на хора в естествена величина, сякаш са част от останалите. Статуи има нявсякъде и отразяват техни известни личности, музиканти, поети, както и някаква идея.

Шофьорите са търпеливи и почти не изпреварват в града. Ако специално им сигнализираш те задминават, иначе може да си карат след теб с километри с 40 км/час. Никога не съм предполагал, че ще карам с 50 км/час по толкова широки булеварди, без някой нервак да да ме натиска отзад. Дават ти път, махат за поздрав, спазват си правилата хората. По центъра са много популярни огромни магазини за сувенири. Националният им празник е на честването на свети Патрик. Всички се обличат в зелено и оранжево, цветовете на флага на Ирландия. Затова и сувенирите са основно с тези цветове. И разбира се, символиката на известната бира Гинес.

Има едни специални градинарски центрове и там се предлага всичко за градината и разсаждане, торене и т.н. По центъра на определени места са се запазили малко по- аристократични къщи, напомнящи за старите богаташки времена, с оформени стари дворове с лиани и високи дебели дървета с тежки сенки. И навсякъде зелено и сочно. Постоянно мирише на окосена трева и на най- разнообразни храсти. Всичко през април и май цъфти и мирише страхотно.

У нас така може би е само в някои възрожденски резервати, като Копривщица или Жеравна. Нагледах се на безброй различно цъфтящи храсти и цветя, а и имат много палми, при това многогодишни, нищо че е на север. Климатът тук е мек, не много студен и е влажен, това спомага за огромния и безспирен растеж на всичко.

Ирландия е сред първите по висок стандарт в Европа. Минималната им заплата по закон беше 1250 евро. Имаше едни мъже, които следяха за чистотата по парковете и бучеха с едни шишове хартийки и ги събираха в торби. Е, те взимаха 1250 евро - минималното. Днес, след 10 години, ситуацията е не така розова. В северната част на града има един голям полуостров и там къщите и дворовете им са доста по-обширни и луксозни. Има няколко голф игрища, но плажове нямат. Аз не знам как ходят на плаж, приливът им е за броени часове всеки ден. Сигурно като си проснат чаршафа постоянно си го местят да не заплува... :)

През една слънчева неделя посетих университета “Тринити колеж” в центъра. Това е комплекс от стари сгради, в ансамбъл с парк и е много красиво.

В библиотеката, която е много стара и прилича, да е като от филм с Хари Потър, на първия етаж е уреден магазин за сувенири на келтска тематика.

Има бижутерия, книги и всякакви сувенири с хералдика, келтски руни и календари от Ирландия. В идеалния център на града, по средата на централния булевард се извисява един метален пилон с височина 125 м. Наричат го Милениум спайър и е изграден за посрещането на новия 21 век. В основата си е масивен - около 7 метра в диаметър. Нагоре се стеснява гладко до самия връх, който е остър, като игла. В слънчеви дни металът му блести и се вижда на километри. Около него са наслагали пейки и места за сядане и се е превърнал в място за срещи.

Дъблин има нещо като градска железница. Градът го опасват няколко линии за влакове, но с регионални маршрути. Минават през града, като пресичат булевардите с надземни мостове. Интересно е там, където пресичат с прелез. Нямат като нас бариери, които да се вдигат за колите, ами имат невдигащи се бариери. Местят се ръчно от кантонери, но хоризонтално и когато са отворени за колите са затворили релсите – много е интересно. Нещо като врата за за овце, но за да мине влака, маркирана като бариера.

Вчера на центъра в един голям парк хората налягали по тревата и един мотоциклетен полицай, леко пърпори по алеите – следи да не е обезпокоен някой, да няма пияни и т.н.

Когато свети червен светофар, зеленото идва без жълто предупреждение, ей така от червено - направо става зелено. Жълтото го ползват само, като свърши зеленото - преди червено. На някои кръстовища светофарите за пешеходците се пускат едновременно за всички посоки, това е много удобно и някой даже пресича по диагонала, вместо да чака и за следващия светофар.

Получаваше се така, че за мой ужас :) се наблюдаваше пресичане на ученици и майки с колички по диагонала на кръстовището, нещо необичайно за нашето ежедневие. Естествено, че когато за автомобилите светваше зелено, пешеходците нямаха право да пресичат в никоя посока. На повечето главни булеварди и на по-широките улици, както и на тези с по-голям наклон има обособена най-лявата лента само за автобуси и таксита. Отделена е с дебела непрекъсната маркировка и е надписана „само за автобуси”. Това е огромно облекчение за трафика и няма навиращи се таксиджии, а си е спокойно и леко на сметките на пътуващите. Често досами левия тротоар има отделна лента за колоездачи, оцветена в червено с рисунка на велосипед. Такива алеи опасват града навред и си имат даже начало и край, отбелязани с табели. В началото на всяка велопътека има знак с надпис на името на пътеката, времето от деня, през което тя е действаща и през периода на действие автомобилите нямат право да я ползват за пътно платно.

На изток, покрай крайбрежния булевард е паркът “Света Ана” с езеро и малка църква, обрасла с бръшлян. Той е много обшурен, с обособени места за игра на деца и възрастни.

Такъв голям парк има и Нов Дъблински университет. В пределите му има зона с игрища от закрит с прежа тип - отстрани и отгоре. Такива там са 8, слепнати едно до друго. Интересна картинка се получава на играещите и вкарващите гол едновременно на няколко терена, ако ги наблюдаваш по дължина. И всичко е пълно, чак ме досрамя за нашите младежи.

Много ловко са уредили „забранено паркирането” с един номер. Навсякъде покрай тротоарите на асфалта, там където е забранено спирането има двойна жълта непрекъсната линия и там спирането е забранено. Няма знаци, няма нищо. Просто и ясно, стъпил ли си на линиите си в нарушение. И ги гледаш паркирали плътно, но до линиите, а нататък - чисто. И така всеки може да завие без проблеми на всяко кръстовище.

Относно ограничителите на скоростта, наречени мило „полегнали полицаи“. Не може да се опише учудването ми, когато още с първите метри по улиците и булевардите на ирландската столица установих колко сериозно са се заели хората от общината им с ограничаване на високите скорости и безопасността по улиците на града. Тези съоръжения са навсякъде, изключително разпространени, толкова, че на места са дори на всеки 200 м. Аз си мислех, че ние в България сме „варвари“ да ги поставяме по пътя, и да трошим колите на хората. Оказа се, обаче, че у нас са просто варварски начините да ги изграждаме. Техните са няколко вида, според предназначението си. Всички, обаче, са широки, с подходящо сечение, непозволяващо повреждане на автомобилите, освен ако не намалиш, разбира се. Предназначени единствено за ограничаване на скоростта, те са изградени задължително от червени павета, надлежно маркирани с триъгълници.

Така дори веднъж беше надигнато цяло кръстовище. Там, където е стоп-линията на всяка една от улиците, когато влизат в кръстовището е надигната. Tака цялото кръстовище е по-високо от останалите платна. Когато влезеш в него се качваш и слизаш на асфалт чак, когато излезеш от него. Просто супер.

Не е странно да видиш смотана къща с още по мърлява входна врата и оградка и вътре да се мъдри порше или БМВ М6 например, лъскаво и чистак ново. Старите хора обикновено си имат една колица, но ако са сами, бабките карат разни малки колички, но ако дядото им е още жив има и доста добри изпълнения от Волво или Фолксваген например. Надвечер често може да се видят няколко бабки, натоварили се в колата на едната и отиват някъде. Като тийнеиджърки-хлапачки, ухилени и си бъбрят.

Жените като цяло са им много добри шофьорки и имам чувството, че са по- справящите се с нещата в семейството. Те определено повече кормуват през деня от мъжете си – сутрин до супера, децата на училище, после до парка за джогинг и т.н. След обяд взимат детето от училище пак с колата. Определено като ругая някого на пътя все ми идва да очаквам жена зад волана, но не – повечето са мъже.

При хубаво време, което е рядко и значи слънчево с препръскване от време на време, посещавам Ботаническата градина. Това е едно райско място над центъра на града, където цари спокойствие и е дом на много катерици, патици и множество други птици.

Един ден докато си говорех по телефона две катерици се промъкнаха към мен и мислеха, че ще им дам нещо за хапване, виждайки, че държа нещо в ръката си. Едната дори скочи на коляното ми и успях да я погаля за кратко. Съвсем нормално е да си седиш и около теб да си се разхождат най-различни живинки, съвсем необезпокоявани от никого. Чувствам се като онзи горския старец от приказките.

В градината има няколко големи оранжерийни комплекса, като в най- високата от тях се съхранява една малка джунгла с постоянна топла температура около 20 градуса. Топлото се подава от скари по пода, разположени по пътеките между палмите и в средата има построена малка колибка от бамбук, както в Амазония. В друга оранжерия има полупустинни видове и има изградена шатра на номади с предмети от бита им и обяснения как живеят и с какво се хранят. В трета има кактусови видове, арктически видове и т.н. Отвън в парка има обособени няколко тематични градини. Най-красива е китайската със специфичните за нея интересни дървесни видове и камъни с малки пътечки от пясък между тях. Завършва с красив водоскок на няколко нива, обграден от цъфтящи в няколко цвята кичести дървета и храсти. Разнообразието от дървета е огромно, почти няма две от един вид едно до друго. Редом с огромната секвоя може да се пипне червено дърво от Кипър, бамбукът е на малка горичка, а до тях е градината в Индокитайски стил. Има статуи на техните седнали дракони-лъвове и е много романтично.

През парка минава малка река. Преди него са отклонили един ръкав, който лъкатуши и почти не тече, за да има блатни растения и патици. Там всяко животно си ходи на водопой, дори си имат заградено с ленти място, на което да не ходят хората.

Основната река тече покрай парка и в долния му край минава в няколко малко полегати водопада, които създават приятен шум и прохлада за градината от рози, наименовани по видове, оформена с фонтан в центъра. До нея се стига през малко извито мостче, цялото опасано с увивни розови храсти. Входът към парка е свободен, без такса, но на входа са останали да ръждясват старите перила на касите и късащите билетчето. Пълно е със пенсионери, млади и семейства.

Децата най-много се радват на катериците и враните, като им дават храна. Естествено има закрит панорамен бюфет-кафене, което винаги е пълно и мирише невероятно. Ирландците постоянно нещо ядат и набиват и дебелите хора са масово явление. Много жалко, защото сред тях има много симпатични, но просто дебели.

Расовото разнообразие е голямо и малко даже ме изненада. Има хора от Африка, черни та чак сини, от Азия пакистанци, индийци, много китайци и малайци. Поляците също са много, но някак не се забелязват, освен някоя готина мадама, която няма как да е ирландка. Навред има китайски ресторанти, както и за персийска храна, индийски и други. Един от тях се казва например АБРАКЕБАБРА, което е много оригинално. Но го е оформил като копие на Макдоналдс и менюто му изглежда подобно.

Пъбовете им или кръчмите им са предимно тъмни с лампи дори през деня, докато не влезеш не можеш да ги разгледаш. Но при бира 8 евро и кафе 3 не съм и влизал. Ще стане, когато отида отново, но като турист. Сладките неща са навсякъде, но те знаят, че се консумират и наистина е така. Странно, но така и не видях обикновени вафли, почти всичко е полято с шоколадова глазура или нещо друго. Дали ще са курабийки или бишкоти, пръчици някакви, винаги са с глазура, освен това и с пълнеж.

В центъра, близо до Тринити колидж семейство българи държат кафене "София". То е много посещаемо и тъй като до него има магазин за мотори и части, спират често групи рокери. Облепено е с плакати за България.

Масово се носят анцузи и маратонки. Това добре, но като вземат да слагат маратонки на платнени панталони или анцуг на сако или дори рокля, просто да паднеш. Жените особено ми правят впечатление, че се обличат сякаш са сложили каквото са хванали от гардероба. Дори и най-малък намек за синхрон в обличането нямат. Заради големите им задници много бяха разпространени дънките и панталоните чарлстон, та чак покриващ изцяло обувките, и ... разнищен долу по ръба, разбира се.

Масово, особено сред подрастващите се носеха неща, които ние отдавна смятаме за кич, като коланчета от плат с ярки цветове, ярки трика или полички тип ламбада. Да не казвам с какви метални или по-лошо – пластмасови дрънкулки се кичат (то може и оттам да идва думата кич). Ние престанахме отдавна дори по селските събори да виждаме такива, а тук си имат специализирани магазини и дори щандове в големите молове за тях. Тъй като разполагат с пари, купуват безогледно и често си организират разпродажби в двора на местното училище.

Някои училища си имат униформи, къде стилни, къде не толкова. Други си ходят с анцузите на училище. Сред униформите особено са популярни сивите прави панталони от едновремешните габардинови платове, дето дори нашите дядовци не носят вече. Може и да е целенасочено, да няма разделение и перчене сред малките. Веднъж излизат от последен час физическо явно, в едни сиви анцузи, не можеш да си познаеш детето.

Иначе който иска да спортува има къде, много често бащите се водят със синовете си, облечени в пълна спортна форма на някой отбор, с корите му, с ръкавиците, чорапите. Радостни и щастливи, по мъжки. Имат един крайбрежен булевард, дълъг към 6-7 километра. Покрай него има обособена алея за бягане и велосипеди. Редовно има хора и е оживено дори и в не толкова приятно време. Тук въобще не ги притеснява дъждът, както у нас. Те са израснали в такива условия и не е чудно да ги видиш по къс ръкав или по шорти в дъжда.

Той тук рядко е пороен, много рядко. През май като че ли имаше два по- силни, но не за дълго. Обикновено, ако е облачно може да вали често през деня, но е слаб ръмеж или кратък по-силен дъждец. Ако е ветровито и облачно може да докара по-тежки облаци, но като се изсипят ще вземе да грейне за кратко и пак отначало. Затова пък грейне ли, напича та не се трае. Чист въздух, яко слънце, но пък тихото време е рядкост. Може би по центъра или в някой парк, където има високи подрязани храстови алеи. Тук смог не видях, града диша с множеството си зелени дробове. Все още не съм видял и да поливат някъде. Те са абонирани за безплатно оросяване от природата.

Почти досами центъра на града има един много голям парк Феникс, който се простира на площ колкото поне 6 наши парка, като този на гребната база. Огромен, пресича го един основен булевард с няколко разклонения. Там се намира американското посолство, разположено сред величествена гора сред мир и спокойствие. Там е министерството им на отбраната, зад високи имперски оформени метални огради и величествен портал.

В началото на парка се намира зоологическата градина на Дъблин с вход 15 евро за възрастни и 10 за малките. Естествено има и изгодни оферти за семейства и групи. Точно до вход-изхода на парка има голям магазин за плюшени играчки, предимно на животни и всевъзможни лакомства, разбира се. Естествено, че се радва на голяма посещаемост и сигурно продава добре. Надолу из парка има множество спортни площадки за крикет, голф и огромни поляни за разходка. Сред тях са запазили величествени горски масиви, почистени от храсти и пущинаци. Има асфалтирани алеи за пешеходци и за велосипедисти, означени с табели. Няма обхождане и по-добре, да има и за друг път.

На север от града - на полуострова е расиво. Обрасъл с треви, камъни и типичните гъсти храсти с жълти цветове, растящи на купове.

В северния му край има дори малко градче. Има си пристанище, за корабчета и за яхти. Имат си фар, църквица в стар келтски стил, и типичните за всеки квартален търговски център – месарски магазин, фризьорски салон, аптека с козметика, пощенски клон, малък супер и кръчма, разбира се. Ако добавим и по един тото-пункт или букмейкър, цветарски магазин и невероятно необходимите книжарнички с безброй готови картички със всякакви поздравления, ще се получи пълният комплект магазини за всеки един квартален търговки център по английски образец.

Тъй като окосената трева е навсякъде и е почти национален спорт, един от най разпространените уреди е моторната или ел. косачка. Обаче магията в косенето е как да подготвиш тревата за това. Около всяко дърво, ограда, стълб или храсти минават и пръскат с помпичка някакъв препарат, който не дава на тревата да расте. Така се оформя една зона около 10 см без трева около всяко нещо, което може да попречи на косенето или да счупи ножовете. И когато решат да косят – пей сърце.

Въпреки, изобилието от автомобили, все се намират и хора по спирките, особено млади. Интересно е, че автобусите се движат по маршрут, но не спират по спирките, освен ако не ги спрат. Всеки трябва да внимава и като се появи неговият номер, маха с ръка и като спре се качва. Така също са се изтарикатили да спестят гориво и излишно забавяне по маршрута. Въпреки задръстванията по часовете „пик”, на практика градския транспорт се движи доста смело и бързо. Повечето автобуси са двуетажни, но шофьорите са оправни и се справят доста добре.

Тук е общо правило, ако няма светофари, кръстовищата да се регулират чрез кръгово движение. Интересното е, че много често по кварталчетата има кръстообразни и дори Т-образни кръстовища, организирани като кръгови. За целта са нарисували един кръг с диаметър 3м в центъра на пресечката, сложили са си значетата и са начертали стрелки за посоката. Това е, чисто и просто. Е, разказът се получи малко по-различен от очакваното, нали?

Вероятно за някои от вас на места не е бил толкова интересен, но пък за забележителностите може да прочетете и в интернет, нали? Можех да ви разкажа за пивоварната Гинес и нейния панорамен бар с въртяща се конструкция.

Можеше да спомена и крайбрежната алея за пешеходци, но пък я има на снимките. Както и за фабриката на прочутото уиски “Джеймисън”, но за мен хората и парковете са голямото богатство на града.

И неспирния растеж, цъфтеж и ... ръмеж.

Еех, Ирландия!

Една история на Пламен Иванович 

ОНЛАЙН РЕЗЕРВАЦИЯ

 ОНЛАЙН РЕЗЕРВАЦИЯ
БЮЛЕТИН

Получавайте специални предложения за престоящи почивки и екскурзии на вашия мейл.

КОНТАКТИ


тел. +359 878 444 377
e-mail: info@dirossi.bg

 

Информацията публикувана на този сайт е с информационна и рекламна цел и е възможно междувременно да са настъпили промени.
Съгласно чл.80 от ЗТ достоверна и вярна се счита информацията, представена от служител на Дироси Сървисис ООД при конкретно запитване по конкретна оферта по е-мейл или телефон!